Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Няма описание.
Автор: aparapunova Категория: Новини
Прочетен: 45242 Постинги: 40 Коментари: 13
Постинги в блога от 17.06.2014 г.
Кой създава кризите: Голямата война

В първата част разгледах двете най-значими кризи от първата половина на ХХ век – паниката от 1907 г. (многофакторна криза, довела до създаването на Федералния резерв) в САЩ и Голямата депресия – когато намесата на държавата превръща една рецесия с пик от 9% безработица в почти десетгодишна депресия с безработица от над 20%. Във втората част фокусът е върху поредицата от кризи по време и след Втората световна война до голямата “петролна” рецесия от 1973-1975 г.

Рецесията от 1937 г. е една от най-любимите на социалистите от средата на ХХ век, тъй като с настойчива пропаганда са успели да създадат напълно паралелна реалност за нея. Общоприетото обяснение за кризата от 1937 г. е, че Рузвелт, който по това време създал нечуван просперитет и възстановяване, решил да намали държавните разходи и да се върне към по-свита монетарна политика, което веднага създало криза (това обяснение е дори официалното на Белия дом, дадено от бившия главен съветник на Обама по икономика през 2009 г.). Само че фактите са съвсем различни. Първо, дефицитът през 1937 г. намалява, но това не е резултат на намалените държавни разходи, а на увеличеното данъчно бреме върху американското общество. Второ, повишаването на изискуемите резерви от ФЕД всъщност не води до намаляване на кредитирането, а напротив. Кредитирането спада едва след поредния срив на финансовите пазари. Трето, възстановяването на Рузвелт трудно може да се квалифицира като забележително (по това време са минали над 7 години от 1929 г.), да не говорим, че държавната намеса на Рузвелт и Хувър превръща хипотетично краткосрочна рецесия, следствие на срива на Уолстрийт (безработицата не надхвърля 9%, за сравнение днес във Франция е над 11%) в Голямата депресия.

Какви са тогава истинските причини за кризата от 1937 г.? Между 1933 и 1936 г. Федералният резерв преследва експанзивна монетарна политика, подкрепена от притока на злато от Европа (следствие на възхода на нацизма и бягство на капитали от Германия и други страни в Европа), в резултат кредитът поевтинява. От австрийската теория за бизнес цикъла се знае, че увеличаването на паричната маса води до съществени промени в структурата на производството, най-често към увеличено производство на капиталови стоки (машини), тъй като те са по-привлекателни при евтини кредити. Проблемът е, че този сигнал към пазара е лъжлив, тъй като евтините кредити не са продукт на повече спестявания в обществото, а на държавна намеса. Тоест надува се балон.

Последствията са, че предприемачите започват да заменят ръчен труд с машини, но през 1937 правителството е овластило профсъюзите до такава степен, че това е почти невъзможно. Този микс от погрешни сигнали към икономиката създава вреден от икономическа гледна точка ефект – банките са стимулирани да кредитират от една държавна намеса, а държавната подкрепа за профсъюзите не позволява на предприемачите да използват тези пари по логичния начин към онзи момент, тоест за нови машини и ново производство. И тъй като Федералният резерв не предприема стъпки да намали кредитирането, това се случва чрез финансовите пазари – инвеститорите започват да разпродават акции, което води до свиване на кредитирането и до т.нар. Рецесия на Рузвелт характеризираща се с астрономически спад на продуктивността и рязък скок на безработицата.

Следващата рецесия е следвоенната от 1945 г. Тя е породена от намаляването на военновременните държавни разходи и демобилизацията, която ефективно създава безработица.

http://chronicle.bg/koj-s-zdava-krizite-golyamata-vojna/


Категория: Новини
Прочетен: 589 Коментари: 0 Гласове: 1
Трябват пари за пенсии, а няма! До така чакания държавен  кредит има още вода да изтече... И държавните дружества са фалирали, като частните!
От Министерството на финансите съобщиха, че националният бюджет очаква приходи от около 100 млн. лв. от миналогодишните печалби на държавните дружества. За компании с холдингови структури като БДЖ и „Българския енергиен холдинг“ срокът за внасяне на дивидента е 15 юни, за да могат да отчетат резултатите на всички свои дъщерни дружества.
Тази година държавата не е намалила дължимия дивидент от дружествата й от 80 на 70 процента от печалбата им и е удължила и срока, в който трябва да се направят отчисленията. Досега тези без консолидиран бюджет е трябвало да внасят парите до 31 май, а холдингите – до 15 юли.
По повод думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че правителството се готви да прибере парите на държавните компании, което ще ги доведе до фалит министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че се спекулира, че държавните предприятие се източват., „но същото не може да се твърди за периода 2010-2013 година“.
„Няма изземване на извънредни средства, а се касае за нормалното плащане на дивидент, съгласно нормативната уредба“, допълва финансовият министър, цитиран от пресцентъра си. По думите му решението на кабинета „Орешарски“ да намалява с по 10% размера на дивиденто до достигането на 50 на сто цели „запазване на по-голям разполагаем паричен ресурс в държавните дружества, изпълнение на инвестиционните им програми и стабилизиране на финансовото им състояние.
Ведомството припомня, че дивидент от държавните дружества се събира от 1998 г. като първоначално отчисленията за хазната са били от 20 до 30% от реализираната печалба, а от 2002 г. до 2009 г. ставката е в размер на 50%, като са изключени лечебните заведения, държавните предприятия и плащанията по главниците на държавногарантирани валутни кредити. От 2010 г. до 2013 г. – ставката вече в размер на 80% от печалбата, като отпада облекчението за дружествата, изплащащи държавногарантирани заеми. Считано от 2011 г. държавните предприятия също са задължени да правят отчисления за държавата от печалбата, а от 2013 г. – и лечебните заведения следва да разпределят дивидент. http://www.pozicia.eu/100-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8/

Категория: Новини
Прочетен: 1642 Коментари: 2 Гласове: 0
Трябват пари за пенсии, а няма! До така чакания държавен  кредит има още вода да изтече... И държавните дружества са фалирали, като частните!
От Министерството на финансите съобщиха, че националният бюджет очаква приходи от около 100 млн. лв. от миналогодишните печалби на държавните дружества. За компании с холдингови структури като БДЖ и „Българския енергиен холдинг“ срокът за внасяне на дивидента е 15 юни, за да могат да отчетат резултатите на всички свои дъщерни дружества.
Тази година държавата не е намалила дължимия дивидент от дружествата й от 80 на 70 процента от печалбата им и е удължила и срока, в който трябва да се направят отчисленията. Досега тези без консолидиран бюджет е трябвало да внасят парите до 31 май, а холдингите – до 15 юли.
По повод думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че правителството се готви да прибере парите на държавните компании, което ще ги доведе до фалит министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че се спекулира, че държавните предприятие се източват., „но същото не може да се твърди за периода 2010-2013 година“.
„Няма изземване на извънредни средства, а се касае за нормалното плащане на дивидент, съгласно нормативната уредба“, допълва финансовият министър, цитиран от пресцентъра си. По думите му решението на кабинета „Орешарски“ да намалява с по 10% размера на дивиденто до достигането на 50 на сто цели „запазване на по-голям разполагаем паричен ресурс в държавните дружества, изпълнение на инвестиционните им програми и стабилизиране на финансовото им състояние.
Ведомството припомня, че дивидент от държавните дружества се събира от 1998 г. като първоначално отчисленията за хазната са били от 20 до 30% от реализираната печалба, а от 2002 г. до 2009 г. ставката е в размер на 50%, като са изключени лечебните заведения, държавните предприятия и плащанията по главниците на държавногарантирани валутни кредити. От 2010 г. до 2013 г. – ставката вече в размер на 80% от печалбата, като отпада облекчението за дружествата, изплащащи държавногарантирани заеми. Считано от 2011 г. държавните предприятия също са задължени да правят отчисления за държавата от печалбата, а от 2013 г. – и лечебните заведения следва да разпределят дивидент. http://www.pozicia.eu/100-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8/

Категория: Новини
Прочетен: 1358 Коментари: 0 Гласове: 0
Хартийки при хартийки отиват, че нашата българска банкова система се е сринала си знаем и без да четем прес съобщението на БНБ, нали?
Поредна теория на конспирацията стана факт. Централните банки на 162 страни са купували акции според доклад на Файненшъл Таймс.    Прилича на картелно споразумение, но както и да го наречете централните банки на 162 страни плюс други държавни учреждения, общо около 400 са купували и инвестирали в акции и злато, а не в облигации. Сумата, която беше оповестена е 29.1 трилиона долара. За сведения това е повече от БВП на САЩ, ЕВропа и Китай взети заедно. За централните банки да купуват злато е нормално, защото по този начин си попълват резервите. Но акции?    Китайската държавна администрация е най-големия притежател на акции в света според доклада. Малко след тях  е Федералният Резерв на САЩ. Ето и част от доклада:     Централните банки по света, включително Китай, са се преориентирали решително в инвестирането в акции заради ниските лихвени проценти, според глобално проучване на 400 институции от публичния сектор.   "Клъстер от централните банкови са инвеститори, които превърнаха в основни играчи на световните пазари на акции", се казва в доклада, който се публикува тази седмица. Тенденцията "може потенциално да допринесе за прегряване цените на активите", предупреждава докладът.   Докладът, видян от Файненшъл Таймс, идентифицира 29.1 трилиона долара в пазарните инвестиции, включително злато, държани от 400 институции от публичния сектор в 162 страни.   Китайската държавна администрация е станала "най-големият притежател на акции в света в публичния сектор" , както посочва докладът и твърди, че "отчасти стратегически", защото "контрира монополната сила на долара" и отразява глобалните финансови амбиции на Пекин.   В Европа, швейцарската и датската централни банки са сред тези, които инвестират в акции. Швейцарската национална банка има квота от собствения капитал от около 15 на сто. Omfif цитира Томас Джордан, председател SNB, който каза: "В момента се инвестира в големи, средни и малки компании в развитите пазари по света" капиталовия портфейл на Датската централна банка е на стойност около 500 милиона долара в края на миналата година.   И така, ако се чудите защо Доу Джонс е на почти 17 000, защо германският ДАКС е на 10 000, защо тренда на S&P500 е като по учебник ... вече е ясно, нали?  Ами погледнете за какво става въпрос на графиката долу. Кой финансов инструмент ще ви донесе в момента 5.76% от началото на годината доход? А кой е този финансов инструмент, който носи 21.52% доход в рамките на година? Изгодно нали. В период, когато лихвените проценти са близо до нулата, това си е манна небесна за централните банки. Но, докога?
    http://portmoneto.com/index.php?t=1782
Категория: Новини
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове: 0
Брутния ни дълг е 37 млрд.евро – 92.9% от БВП !!! Видни български икономисти направиха прогнози, че това може да се случи чак след 2020-та година, но реалността е друга! Нещата в цифри изглаждат така: Реформите които българското правителство не успя да направи

1. Провеждане на икономическа реформа, насочена към годишни темпове на растеж над 3%.

2. Пенсионна реформа при следване на европейските изисквания и демографските тенденции.

3. Реформа в здравноосигурителната система на принципа парите следват пациента и ограничаване на преките плащания.

4. Образователна реформа на приципа парите следват ученика и студента за повишаване конкурентоспособността на българското образование.

5. Реформа в регионалната икономическа политика за по-голямо фокусиране към регионите с ниски доходи и висок дял на безработица.

6. Реформа в селското стопанство за преориентиране на вниманието и субсидиите от едрите към дребните и средните производители.

7. Реформа в сферата на държавните предприятия чрез приватизация и подобряване на управлението им. 

8. Реформа в енергетиката насочена към по-голяма енергийна ефективност и независимост.

9. Реформа в държавната администрация и борба с корупцията.

10. Реформа в правоохранителната система и справяне с организираната престъпност.
Брутният дълг!

Брутният дълг в края на март 2014 г. е 37 895.2 млн. евро (92.9% от БВП), което е с 556.3 млн. евро (1.5%) повече в сравнение с края на 2013 г. (37 338.9 млн. евро, 93.5% от БВП). Дългът нараства с 10.1 млн. евро (0.03%) спрямо март 2013 г. (37 885.1 млн. евро, 94.9% от БВП). В края на март 2014 г. дългосрочните задължения са 28 115.1 млн. евро (74.2% от брутния дълг, 68.9% от БВП), като нарастват с 521.8 млн. евро (1.9%) спрямо края на 2013 г. (27 593.3 млн. евро, 73.9% от дълга, 69.1% от БВП). През януари – март 2014 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 711 млн. евро (1.7% от БВП) при 1555.3 млн. евро (3.9% от БВП) за същия период на 2013 г. Нетният външен дълг в края на март 2014 г. е 15 195.5 млн. евро, като нараства с 453.5 млн. евро (3.1%) спрямо края на 2013 г. (14 742 млн. евро). Повишението се дължи на по-голямото увеличение на брутния външен дълг (с 556.3 млн. евро, 1.5%) в сравнение с нарастването на брутните външни активи (със 102.8 млн. евро, 0.5%). Като процент от БВП нетният външен дълг възлиза на 37.3% в края на март 2014 г., нараствайки с 0.3 процентни пункта спрямо края на 2013 г. (36.9%). Нетният външен дълг намалява с 938.1 млн. евро (5.8%) спрямо март 2013 г. (16 133.6 млн. евро, 40.4% от БВП).
http://ikonomika.mobi/?p=8359
http://ikonomika.mobi/?p=7914

Категория: Новини
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове: 0
Бюджетният дефицит на България продължава да расте!!!!!!!!!!!! Ако мислите, че нещата са зле... не много са зле! И продължаваме да потъваме!Дефицитът на държавния бюджет в края на април е 864,5 млн. лв. Това показват данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 април, публикувани от Министерството на финансите. Отрицателният баланс се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 454,1 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 410,4 млн. лв. Дефицитът се формира основно от по-високите разходи по европейските програми и фондове, както и от по-високи социални разходи, включително и поради базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г. Ако бюджетният дефицит продължава да се увеличава, България може да фалира.http://ikonomika.mobi/?p=8541&fb_action_ids=242602569269347&fb_action_types=og.likes&fb_source=aggregation&fb_aggregation_id=288381481237582
image
Категория: Новини
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.06.2014 18:21
Това е България!!!!! Вижте линка

https://www.youtube.com/watch?v=KGyvg-o_wdI&list=PL1BCB5DBED8ADB77C&index=1
Категория: Новини
Прочетен: 579 Коментари: 0 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: aparapunova
Категория: Новини
Прочетен: 45242
Постинги: 40
Коментари: 13
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Юни, 2014  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30