Генно модифицирани храни; пилешко със съдържание на белина; химикали свързани с рак на гърдата, аутизъм и безплодие; телешко, третирано с хормони; горива, неотговарящи на изискванията за безопасност. И на етикетите на всички тях липсват обозначения за опасани съставки.

Това са само част от американските стоки и правила, които ще стъпят на европейския пазар след предстоящото подписване на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между САЩ и ЕС.  

В поредица от материали РЕПОРТЕР ще запознае читателя с някои от основните опасности, които ТПТИ крие за европейските потребители и в частност – българските, както и за рисковете, които споразумението носи за отделните държави членки на ЕС. 

Американските храни, съдържащи генномодифицирани организми, които се внасят в ЕС, вече ще стоят на щандовете в България и останалите европейски страни без етикети, обозначаващи наличието на ГМО. Това е заложено в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), което предстои да подпишат САЩ и ЕС с цел създаване на най-големия в света свободен пазар. 

В момента, съгласно Регламент на ЕС (№ 1829/2003), когато ГМО се използват в храни и суровини в количество над 0,9%, това задължително се обозначава на етикета. Така се гарантира правото на информираност и на свободен избор на европейския потребител, обясниха пред РЕПОРТЕР от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). В САЩ такова изискване към етикетите обаче няма. 

Въпреки това досега американските производители бяха длъжни да се съобразяват с изискванията на ЕС. Така на етикетите на техните стоки биваше обозначавано съдържанието на ГМО при внасянето им на европейска територия.  

Според клауза, заложена в ТПТИ, корпорации като Монсанто - един от най-големите производители на генномодифицирани организми в света, вече ще могат да поискат премахване на задължителното етикетиране. Ще могат и да съдят европейските държави и отделни фермери в случай, че са информирали потребителя за съдържанието на стоката им и са поставили на продуктите обозначение „ГМО”. Основанията, на базата на които американските корпорации ще могат да съдят цели страни от ЕС, са „пропуснати ползи” и „ограничаване на свободния пазар”.

За да се гарантира правото на корпорациите, с подписването на ТПТИ започва да функционира и специално създаден трибунал от европейски и американски представители. Той ще се занимава с въпроси, свързани със стокообмена между ЕС и САЩ. Неговите решения и правомощия обаче ще стоят над европейското законодателство и това може да се окаже голям проблем, особено за малки и уязвими държави като България, обясни пред вестника Борислав Сандов от Коалиция „България свободна от ГМО”. 

Много малък кръг от хора в Европейския съюз ще взима решения относно „синхронизирането” между двете преговарящи страни на изискванията им към стоките, което е много опасно. Това заяви проф. Нина Дюлгерова, експерт по международни отношения.

По думите й ПТПИ ще позволи на американските корпорации да стъпят здраво на европейския пазар, а заради отстъпките от строгите изисквания към ГМО, които ЕС прави в името на преговорите, губим най-важното за следващото поколение – почвата, природата и здравето.   

Според Пол Мърфи, член на Европарламента „американският агробизнес отдавна се стреми да изнася в Европа продукти с генетично модифицирани организми. И явно ще получи тази възможност”.

Корпорацията води до фалит фермери от цял свят

Ефектът „Монсанто”

Най-големите страхове сред потребителските организации и неправителствени формации в ЕС са свързани с възможността компании като Монсанто да съдят европейски държави и ферми, принуждавайки ги по този начин да продават на потребителите стоки, на които няма обозначение за токсичните вещества, които съдържат. 

Един от многото примери в това отношение е мандра Оукхърст в САЩ, срещу която Монсанто заведе дело. Причината – обозначение на етикетите, че млякото не съдържа синтетичния стероид rBGH. Той е забранен поради здравословни причини във всяка страна с изключение на САЩ, а Монсанто е производител №1 на rBGH. Според Монсанто Оукхърст няма право да информира своите клиенти, че млечните й продукти не съдържат химикала на Монсанто. Под силния натиск на транснационалната корпорация, собствениците на фермата бяха принудени да подпишат извънсъдебно споразумение, оставяйки много други мандри уязвими на подобни атаки от Мосанто.

ГМ култури на компанията причиняват икономическа катастрофа на фермерите от цял свят, вкл. САЩ. В Индия дори се стига до масови самоубийства – над 100 земеделци слагат край на живота си заради деформирани и провалени реколти памук.

Позиция на МОСВ

ГМО крие рискове

„България счита, че отглеждането на генномодифицирани култури крие потенциални рискове от настъпване на неблагоприятни последствия. Същевременно българските селскостопански производители могат да претърпят значими загуби, което може да се отрази негативно на икономиката на страната”. Това е позицията на България по въпроса за ГМО, заявиха пред РЕПОРТЕР от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). 

Тази позиция обаче сериозно се разминава със становището, предоставено на вестника от Националния център по обществено здраве и анализи, според което „Във връзка с оценката на здравния риск от ГМО се извършава постоянно наблюдение  за евентуални неблагоприятни ефекти върху здравето на потребителите от употреба на генетично модифицирани храни и хранителни съставки. Към момента няма научно обосновани данни за отрицателни въздействия върху здравето на човека”

От МОСВ обаче са категорични, че България няма да се откаже от политиката си на пълна забрана за отглеждане на ГМО на територията на страната, тъй като тази политика е продиктувана от „научна информация, както за потенциалните рискове от ГМО за здравето на хората, животните и околната среда, така и от риска върху земеделието и за загуби за селскостопанските производители”. 

http://www.reporterbg.com/index.php?id=77909