В нашето забързано ежедневие и живот още от раждането ни сме потопени в море от информация.Тя започва да ни определя, като ни поставя граници и ни казва какви да бъдем, а всички около нас, за наше добро, започват да изискват. И така ние започваме да живеем в един водовъртеж на цели и стремежи формирани от нашето общество и близки. Ако някой го заболи глава, веднага влиза в интернет и всеки е дал поне 10-15 съвета за главоболие...

Медиите, вестниците, телевизията, групите и форумите ни определят как да изглеждаме, как да живеем, какво да ядем, къде да ядем, как да се забавляваме, как да обичаме, как да говорим, как да мислим, как да избираме приятелите си, как трябва да премине нашият живот... така всеки иска власт и търси търговска ниша над нас! И така без значение дали на съзнателно или подсъзнателно ниво, ние правим избори усвоени и наложени през годините. И въпреки това ние мислим, че решаваме тук и сега!

В социалните мрежи всеки живее живота, който иска да има на снимка- усмихнат, сресан и добре облечен. Е, и леко обработен от новата програма на телефона или таблета.

Вече всеки иска да е ментор и да определя как да живее другият и как да се чувства доволен, че в неговия неуреден живот е накарал някой да го послуша, тагне, лайкне, че някой се е съобразил с него и това, което е прочел.... Хората вече масово нямат мнение. Те мултиплицират чуждото, копират написаното, шерват, но те самите се губят някъде там.... Формират се хора от копирани и споделени чужди мисли, които смятат, че така изглеждат по-интелигентни в очите на другите. Всеки иска да моделира другия, по някакъв начин да го подцени, за да изпъкне самият той пред себе си... Различното е поругано, отлъчено, нападнато, осмивано, обсъждано и по възможност унищожено, за да не застраши еднотипното, сивото и обществено модулираното... От педагогическата парадигма, че “всички сме еднакви” към “всички сме различни” се вижда голямата пропаст, в която стоят хората... От една страна, сме сами затворени в собственото си пространство на мисълта пред телефона, таблета, компютъра и телевизора по цял ден.... От друга страна, като осъждаме и обсъждаме живота на останалите, прикриваме нашата неспособност да погледнем ние къде сме и да се запитаме имаме ли смелост за нещо различно... Така думи, като: "Аз знам всичко за него/я от Интернет тя/той ми е приятел там..." е определението на хората, че познават някого, че са общували с него... Вече информационните потоци и набирането на информация започват да се извършват от хора, отхвърлени от групата и обществото по един или друг начин. Те са основно представители на група хора, които са безработни, пенсионери или практикуват професия, която им дава много свободно време и се формират, като носители на клюки и интриги... Все повече се губи Аз-ът на човека, защото всеки иска да промени другия и другите според неговите разбирания и очаквания.... Менторството ни залива от всякъде от курсове от типа: "Стани ментор" до това, което става около нас с най-близките ни хора.... На всякъде трябва да търсиш ментор в забързаното ежедневие, даже отвън ти се налага, че за намирането на работа е необходимо да “работиш" с такъв човек.... Най-страшните ментори са тези, които осъждат и оплюват публично, тези, които искат на всяка цена да бъдат чути и подкрепени от стотици, хиляди хора.... От тук идва и опасната страна на менторството, защото в интернет се появяват хора тип тролове, които имайки дефицит на нормален социален живот, започват да избиват комплекси върху другите... Те живеят само с лайкове и това им дава сила да продължават да го правят. А реалния живот е там, навън в това кой си и какъв си сред хора, а не във виртуалното пространство, форума или групата. В истинския живот човек трябва да търси и цени различното, да прави компромиси без да иска да променя другите според своите нужди. Ментори в реалния живот не са нужни, нужни са истински хора, нужни са приятели, нужни са хора, които да те приемат такъв, какъвто си, и да те харесват такъв, какъвто си..... За съжаление, това е проблем за много хора в нашето забързано ежедневие, който компенсират с открадване на чужди мисли, поведение, външен вид, мисли и очаквания....

но част от идеите на някои хора се оформят в мрежата. Това е причина и в мрежата да има противопоставяне на идеи и стремеж за изтъкване на предимства на своята теза. Дрег е въпросът, че пресата и ТV формират по- мощно и масово, но интернет е по- демократичен и въпреки посредствеността на авторите трябва да бъде заеман и отстояван.

Здравейте, определено единственото място за свободна изява остава интернет, но реално там пространството е заливано от тролове и платени драскачи.... ето, нащо, което е близко до темата и е частичен отговор на коментара и леко отваряне на темата в друга посока: През последните години се заговори за силата на Социалните мрежи и Интернет пространството, като не случайно обявиха за българската реалност и действителност, че Facebook e Четвърта медия и власт. Световните събития през последните години свързани с политика и икономика доказаха, че именно социалните мрежи обединяват хората около общи идеи и цели, както и от нуждата да се споделят и информация от злободневен характер. През 2010-2011г. Участвах в проект за млади лидери в който се дипломирах с тематика именно за политическите кампании и разширяването на влиянието, което има Интернет в различни възрастови и политически групи. Не случайно през последните години се заговори за „изчезването“ на медиите, които се разпространяват на хартиен носител и всички такива медии се развиха в електронни информационни сайтове продавайки рекламно пространство. Реално към момента много хора набират и получават информация именно, чрез социалните мрежи и се чувстват интерактивни, социални и обществено ангажирани чрез тях. Реално рейнитзите се оформят вече на друг принцип от хора и групи, които споделят информация и мнение, но от тук се появи и друг съществен и наболял проблем роенето на Интернет информационни сайтове с неподтвърдена информация и фактология. Също така през последната 1 година се наблюдава изключително интересна тенденция, която до някъде е притеснителна, но от друга страна е любопитна вече фейсбук статусите започнаха да се обявяват и се използват мненията, като се копирати от там, като информационен източник. Това довежда до леки каламбурни ситуаци и практики, но цели интернет информационни сайтове и медии го правят.... В момента скандалността е по-важна от достоверността за съжаление.

Също така именно преди около година и половина са заговори за пръв път за формирането на нов тип гражданско, информирано общество, което започна по един или друг начин да влияе на обществените и политическите процеси. Практиката показва, че хората споделят какво гледат в момента и коментират получената информация от телевизионните формати веднага и именно тук се определят престижа и рейтинга на предаването. Голяма част от хората споделят, че гледат on line телевизия и намират именно,

чрез Интернет, какво да гледат и вкъщи, така, че анонсирането на новини, предавания, риалити проекти е основно и водещо за всяка една развиваща се медия в България. Мое мнение е, че Share и промоцирани варианти са удачни за социалните мрежи и по-скоро профилите на предаването трябва да се развиват, като лични профили или като носители на съобщения и снимки, които да бъдат споделяни и разпространявани. С развитието на мобилните технологии и приложения този вид комуникация и информираност навлиза в Нова ера и тя е развиваща се, като тук няма ясни граници и правила нужна е по скоро сензитивност, за да се усети настроението на аудиторията и таргет групите към които са насочени предаванията и рубриките. Според мен към момента работят цели екипи, които наблюдават именно социалните мрежи, като настроения и информационни потоци, които се занимават с ПР, медии, политика.... А. Парапунова