Прочетен: 6268 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2018 21:36
жадна съм още...
затварям очи, и стискам клепачи..
в непоносимо протяжно безвремие....
искам да се събудя ,mia Madre..…
и ,пак да зърна онази нежна синева..
цветята на мама, и любимата череша..
пак да чуя на татко грубата шега…
и, китарата на батко как плаче..
отново очите ми да се смеят до сълзи..
и ,краката ми да търсят незнайни посоки...
а,раменете , да копнеят сладка утеха…
ако можех поне да заплача..
къде ли сбъркахме в тази луда шарада..
повдигам рамене,а сърцето ми мълчи..
обръщам се, и тръгвам отново сама,
по онази стръмна самотна пътека,
стискам неволно брадичка..…
как проспахме нашата гара..
защо нехайно пуснахме момента ...
кога утихна моята жажда,
и ,кой прекърши твоята лудост ..
кой ли на мен завидя…
кой на теб не прости..
и ,защо ли живота е блудкав ..
като свирка от нелюбима жена..
с досаден вкус..
на празнота..
Julia in Neverland -
2016 -06 19
може би...музика..
или....непозната Лейди...
или...баба Ро)))))
...чакам...може и на уше..
пуснете си..Sax&Sex
......
Късноесенна импресия и... поредни всесезонни протести
от: lexparsy
/ инд. притча