В нашето забързано ежедневие и живот още от раждането ни сме потопени в море от информация.Тя започва да ни определя, като ни поставя граници и ни казва какви да бъдем, а всички около нас, за наше добро, започват да изискват. И така ние започваме да живеем в един водовъртеж на цели и стремежи формирани от нашето общество и близки. Ако някой го заболи глава, веднага влиза в интернет и всеки е дал поне 10-15 съвета за главоболие...

Медиите, вестниците, телевизията, групите и форумите ни определят как да изглеждаме, как да живеем, какво да ядем, къде да ядем, как да се забавляваме, как да обичаме, как да говорим, как да мислим, как да избираме приятелите си, как трябва да премине нашият живот... така всеки иска власт и търси търговска ниша над нас! И така без значение дали на съзнателно или подсъзнателно ниво, ние правим избори усвоени и наложени през годините. И въпреки това ние мислим, че решаваме тук и сега!

В социалните мрежи всеки живее живота, който иска да има на снимка- усмихнат, сресан и добре облечен. Е, и леко обработен от новата програма на телефона или таблета.

Вече всеки иска да е ментор и да определя как да живее другият и как да се чувства доволен, че в неговия неуреден живот е накарал някой да го послуша, тагне, лайкне, че някой се е съобразил с него и това, което е прочел.... Хората вече масово нямат мнение. Те мултиплицират чуждото, копират написаното, шерват, но те самите се губят някъде там.... Формират се хора от копирани и споделени чужди мисли, които смятат, че така изглеждат по-интелигентни в очите на другите. Всеки иска да моделира другия, по някакъв начин да го подцени, за да изпъкне самият той пред себе си... Различното е поругано, отлъчено, нападнато, осмивано, обсъждано и по възможност унищожено, за да не застраши еднотипното, сивото и обществено модулираното... От педагогическата парадигма, че “всички сме еднакви” към “всички сме различни” се вижда голямата пропаст, в която стоят хората... От една страна, сме сами затворени в собственото си пространство на мисълта пред телефона, таблета, компютъра и телевизора по цял ден.... От друга страна, като осъждаме и обсъждаме живота на останалите, прикриваме нашата неспособност да погледнем ние къде сме и да се запитаме имаме ли смелост за нещо различно... Така думи, като: "Аз знам всичко за него/я от Интернет тя/той ми е приятел там..." е определението на хората, че познават някого, че са общували с него... Вече информационните потоци и набирането на информация започват да се извършват от хора, отхвърлени от групата и обществото по един или друг начин. Те са основно представители на група хора, които са безработни, пенсионери или практикуват професия, която им дава много свободно време и се формират, като носители на клюки и интриги... Все повече се губи Аз-ът на човека, защото всеки иска да промени другия и другите според неговите разбирания и очаквания.... Менторството ни залива от всякъде от курсове от типа: "Стани ментор" до това, което става около нас с най-близките ни хора.... На всякъде трябва да търсиш ментор в забързаното ежедневие, даже отвън ти се налага, че за намирането на работа е необходимо да “работиш" с такъв човек.... Най-страшните ментори са тези, които осъждат и оплюват публично, тези, които искат на всяка цена да бъдат чути и подкрепени от стотици, хиляди хора.... От тук идва и опасната страна на менторството, защото в интернет се появяват хора тип тролове, които имайки дефицит на нормален социален живот, започват да избиват комплекси върху другите... Те живеят само с лайкове и това им дава сила да продължават да го правят. А реалния живот е там, навън в това кой си и какъв си сред хора, а не във виртуалното пространство, форума или групата. В истинския живот човек трябва да търси и цени различното, да прави компромиси без да иска да променя другите според своите нужди. Ментори в реалния живот не са нужни, нужни са истински хора, нужни са приятели, нужни са хора, които да те приемат такъв, какъвто си, и да те харесват такъв, какъвто си..... За съжаление, това е проблем за много хора в нашето забързано ежедневие, който компенсират с открадване на чужди мисли, поведение, външен вид, мисли и очаквания....

Живеем в страна на абсурдите и не само погледнато отвътре навън, но и отвън хората гледат така на нас...

Оказва се, че в края на 2013 г. България е на второ място в ЕС по най-нисък дълг, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Но в същото време Агенцията "Стандарт енд Пуърс" понижава дългосрочния и краткосрочен кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута с една стъпка от "BBB/A-2" на "BBB-/A-3" със стабилна перспектива...Това се случва броени седмици преди страната ни да емитира 1,5 млрд. евро от международните пазари. На практика това означава, че новите дългове ще се изплащат при по-високи и неизгодни лихви. Като основание, за намаляване на рейтинга, са посочени политическата обстановка в страната, която оказва влияние върху хода на необходимите реформи за справяне с институционалните и икономическите проблеми. От тук всеки здравомислещ човек ще се запита какво става в нашата родина и защо всеки предпочита да прави хората на незнаещи или неразбиращи....

Нещата в цифри изглеждат горе-долу така: Съотношението на държавния дълг към БВП в България е било 18,9%, но това не помага особено за формирането на Бюджета и погасяването на вноските, защото вече няколко поредни години Правителството тегли Държавни заеми и бълва държавни облигации... Реално българската Държава волю-неволю се издържа от “зората на Демокрацията”-1989г. основно с Държавни заеми до преди 6-7 години криво-ляво и заради Валутния борд се държеше духа в бутилката с ограничения на заемите до 1 милиард, но от 2009г. или Правителството на ГЕРБ започна неограничено взимане на заеми, които достигнаха своя връх през управлението на сегашното Правителство, което се чуди как да се отърве от дадената му “Царска корона” и уж да не го свалят, уж да не си подаде оставка, уж то да не е виновно... Реално

Държавните заеми от началото на годината е почти 7 милиарда, а Правителството си гласува таван за държавните заеми от 15 милиарда... До тук добре, но какво ги уплаши?!?!

Независимо дали причините са липсата на реформи или ограниченият ръст на икономиката, безработицата ще остане висока. Проблемът, че бюрата по труда не поддържат реални данни и статистика относно ненаетите и безработни хора в страната, е факт, тъй като всеки човек, на когото са му изтекли шест месеца с обезщетения спира да ходи и да се подписва. Реално безработицата в България е 3 пъти по- висока от официално обявената от Министерство на труда и социалната политика и статистиката, но така създадената схема е удачна за Държавата... Реалната безработица звучи плашещо за Държавата и за ЕС. Проблемите в страната са свързани още и с корупцията и трудностите пред укрепването на върховенството на закона, както и със застаряването на населението. Липсата на ефективно управление на държавните енергийни и железопътни компании водят до ръст на задълженията им.

Или не издържат на лобито около проекти, като “Южен поток”, защото ако проекта е спрян, както твърди Пламен Орешарски, то може да ни се размине като при “Белене” и да не се платят неустойки... Дали договорните отношения сключени между две икономически заинтересовани страни могат да бъдат спрени просто "ей така", когато става въпрос за милиарди.

От друга страна по различни форуми в които деен участник е Държавата и нейните министри се коментира, как видиш ли трябва да се стимулира науката и образованието при явната необходимост до няколко години да се премахнат почти 90% от държавните университети и колежи.... От своя страна синдикатите обърнаха внимание на необходимостта от стимулирането на науката. „Ще се сравняваме поради сходство с първите букви с Бермуда - много голяма държава от 67 000 души население, имат един колеж. Ние сме 7 милиона, имаме 54 института и селски факултета, плюс БАН. Заявките в Женева, където е Международното патентно бюро българските за 2012 г. са 5. Държавата Бермуда има 37 заявки", заяви Константин Тренчев от КТ Подкрепа. А тук не са включени всички частни колежи и университети... тъжната истина е, че тенденцията скоро ще бъде всеки втори българин да е висшист с ценз, но без знания и реализация....

И през 2020 г. България ще остане най-бедната страна в Европейския съюз.

„Към 2020 г. България ще се доближи не много плътно до 55% средно равнище на брутен вътрешен продукт по паритет на покупателна способност на глава от населението спрямо 100% ЕС. Това простичко нищо друго не означава, освен че през 2020 г. отново ще бъдем последни в своето икономическо и социално развитие", допълни Бранков.

И докато ни занимават с разни каламбури за Референдуми и Избори живота на българите поскъпва, безработицата се увеличава и продължава влошаването на бизнес климата в България въпреки гръмките и популистки изказвания на министри и депутати........